Всеки в даден момент от живота си е изпитвал чувство на

Всеки в даден миг от живота си е изпитвал чувство на стрес. Било поради противен случай, значим изпит или работна среща.

Това е нещо съвсем нормално, а от време на време даже и необходимо. Защото мощно стресиращото събитие задейства симпатиковият дял на вегетативната нервна система, вследствие на което се отделят импулси, които активизират организма - посредством ускорение на сърдечната периодичност и повишение на кръвното налягане. Това оказва помощ на човек да се оправи с компликация или евентуална опасност.

Хроничният стрес обаче е нещо друго. Според експертите, за разлика от острия стрес, който е реакция на съответно събитие, хроничният стрес е непрекъснато чувство за напън или претоварване за дълъг интервал от време. И в случай че компликациите са непрекъснати, се стига до миг, в който организмът изчерпва опциите си за " опозиция ".

Това постоянно води за усещане на безнадеждност и може да има съществени последствия за психическото и физическо здраве.

Причините за хроничния стрес могат да бъдат сложни, само че има някои типични фактори. Като например токсично работно място или пък трудна учебна среда. В такива случаи може да има дискриминация или тормоз. Други фактори са проблематичните връзки между брачните сътрудници, израстване в бедност или излагането на физическо заболяване или контузия.

Хората реагират на хроничния стрес по разнообразни способи, само че въпреки всичко има някои общи симптоми като болежка в мускулите, главоболие, стисната челюст и скърцане със зъби, бодърствуване, отмалялост и разтревожен корем. Както и забравяне и/или проблеми с концентрацията. Стресът се демонстрира както в мозъка, по този начин и в тялото и илюстрира връзката сред двете, прецизират от USA Today.

Хроничният стрес може да промени даже структурата на мозъка. Проучване показва, че високите равнища на хормоните на напрежението могат да свият елементи от мозъка, отговарящи за паметта, страстите и вземането на решения. Според Yale Medicine положението може да докара до хипертония, сърдечни болести, затлъстяване и метаболитен синдром, диабет вид II и артрит.

Затова е добре човек да се вслушва в тялото си. И даже самичък да се пробва да подхваща дейности, които биха му помогнали да минимализира възприятието на непрекъснат стрес. Колкото и да е мъчно от време на време, добре е да се опитаме да намерим време за себе си и да вършим неща, които ни харесват. Важно е и да променим рутината, съня и храненето. Или да беседваме с терапевт, който би могъл също да ни помогне в тази сложна борба.